Категории и статии


± Интервюта с акваристи

± Общи статии

± Риби

± Растения

± Филтрация

± Хранене

± Соленоводни аквариуми

± Бракични аквариуми

» Биотопи и биотопни аквариуми
 • Езерото Танганайка и неговите разнообразни цихлиди


± Екология

± Химия и физика

± Осветление

± Развъдници
 

Храненето на рибите - нещата, които трябва да се знаят

 

Рупърт Бриджис от “Тетра” разглежда различните методи, които рибите използват, за да открият следващото си ядене.

 

Жизненоважно е да можем да дадем на нашите риби точната храна и то по начин, по който те да могат лесно да я открият и изядат.
Храната, която не бива намерена достатъчно бързо, ще прекара във водата повече време и ще започне да губи витамини и други важни хранителни вещества. Затова нега разгледаме начините, по които рибите откриват храната си.

 Събиране на храна

Рибите използват доста различни тактики за намиране на храната си – от поведението “стой и чакай” на хищниците, ловуващи от засада до непрекъснатото обикаляне на планктоноядните обитатели на откритите води.

Между тези две крайности много риби изпозлват “скокообразен” метод за търсене (О’Брайън, 1986), при който се придвижват напред, спират, претърсват дадена площ, а след това отново продължават напред. Типът на обкръжаващата ги среда често определя колко време ще прекарат в претърсване на определен район- например сред водната растителност или между камънте може да има ценна плячка.

 

Поведенето на рибите в аквариума често повтаря техните естествени методи за откривабе на храна, въпреки че е повлияно от изкуствената среда и лесната достъпност на храната.
Само сравнете начина, по който дребните цихлиди използват подхода “тръгни-спри”, за да търсят храна, с пасаж рейнбоу рибки, които прекарват голяма част от времето си да обикалят из аквариума и да сграбчват храна от повърхността.

 

Сетива


Никой от методите, изплзвани за събиране на храна, не би могъл да бъде приложен без набор от сетива, които да откриват храната и да преценяват дали тя е подходяща.
Относителната важност на всяко от сетивата се различава в зависимост от вида, но повечето риби използват зрение, обоняние, вкус, допир и слух (долавяне на вибрации).
 

1.   Зрение

 

 

Много риби имат добре развити цветно зрение и го използват за намиране на храна както на къси, така и на по-големи разстояния. Най-добро е зрението на риби, които се хранят през деня и живеят в чисти, прозрачни води.
Тези видове имат голямо количество светочувствителни клетки (фоторецептори), наречени колбички, които са специализирани да долавят цветове. Например много циприниди имат четири типа колбички – за долавяне на червена, зелена, синьа и ултравиолетова светлина.
Способостта да виждат ултравиолетова светлина позволява на рибите, живеещи близо до повърхността, да улавят поляризираната светлина, отразена от зоопланктона.

Понеже със зоопланктон се хранят основно малките на тези риби, често с израстването ултравиолетовото зрение се губи и рибите преминават на по-едра храна.
 

Видовете, които са активни през нощта или са се адаптирали към живот в по-сумрачни води, могат да имат по-слабо развито зрение. Те разчитат по-малко на колбичките и повече на други клетки в очите си, пръчиците, които са чувствителни към по-слабата светлина. В някои случаи такива риби могат напълно да изгубят зрението си, както например сляпата пещерна тетра. Тези риби разчитат на другите си сетива за откриване и улавяне на храна.
В аквариума зрението е много важно за откриване и подбор на храната. Малките разстояния и бистрата вода означават, че парченцата храна се виждат лесно. Случва се рибите да проявяват поведение, подобно на това по време на хранене дори без да има храна в аквариума, а само при вида на собственика си, който се приближава.

 

2. Обоняние.

http://aquaportal.bg/site/articles/image/Food/Smell.jpg

Ако погледнете главата на рибата, ще видите малки отвори от двете страни на муцуната. Те служат за изпомпване на вода в назалните сакчета, които са две и са разположени от всяка страна на главата.
Повечето риби имат по два обонятелни отвора за всяки назално сакче, но някои (включително цихлидите) имат само по един. Отвътре назалният сак е покрит епител (слой от клетки), който е с нагъната структура, която увеличава площта му. Рибите, които имат по-добро обоняние, имат и по-нагънати назални сакчета. Този епител пък е покрит със сензорни клетки (между 50 000 и 100 000 на квадратен милиметър), които са в състояние да долавят присъствието на химически вещества във водата.

В зависимост от конкретното вещество, долавянето му може да накара рибата да проследи миризмата до източника й. Рибите са много чувствителни към някои вещества, като аминокиселините (градивните елементи на протеините) са особено важни за задействане на хранителния процес.

 

3. Вкус
 

Използва се за откриване на храна на малки разстояния или да се оцени храната, след като вече е „заловена”. Вкусовите брадавици, чрез които рибите долавят вкуса, се намират в устата, фаринкса и хрилете . Всяка от тях може да съдържа 60 или повече рецепторни клетки. На базата на информацията от тези рецептори рибата решава дали да приеме или да откаже храната, различава ядивните от неядивните частици като пясък, камъчета и др.
Много риби разполагат с мустачки, покрити с вкусови брадавици, а сомовете имат такива по целите си тела. Така например сом от вида Ictalurus punctatus с дължина около 35 см има около 680 000 вкусови брадавици, разпръснати по цялото тяло и перките му – това е 100 пъти повече, отколкото има в човешката уста! Това им помага да намират заровена в субстрата на дъното храна или в лова през нощта или в мътна вода.


Както и при обонянието, доловените от вкусовите брадавици аминокиселини са важни хранителни стимулатори. Освен тях има и други вещества, които могат да стимулират преглъщането – бетаин, някои органични киселини и др.
Има доста разлики между видовете в начина, по който им въздействат различните вещества. Те се наблюдават дори при близкородствени видове. Така например лимонената киселина е хранителен стимулант за рибките кои, но не и за златните рибки. При сребристата каракуда лимонената киселина дори има силен отблъскващ ефект при хранене. (Касиман и Девинг, 2003).
Някои риби, които ядат голямо количество растителна маса (молинезиите, гупите и други), харесват вкуса на фруктозата, докато повечето риби не й обръщат внимание. Фруктозата е прост монозахарид (захар), който се произвежда от много растения. Търговските храни съдържат съставки, които подобряват миризмата и вкуса на храната.
 

 

4. Слух
 

Звукът преминава през водата под две форми: вълни от разместващи се частици и вълни от налягане. Първата форма представлява движение на водните молекули нагоре и надолу, а втората форма – сгъстяване и разреждане на водните молекули, докато звукът минава през водата.
Понеже рибите имат плътност, подобна на тази на водата, нормално би трябвало звуковите вълни да минават директно през телата им, без да бъдат доловени. Затова са нужни специални органи за улавяне на звука. Такива са вътрешното ухо и страничната линия (акустолатералната система).

Вътрешното ухо при рибите е съставено от три части , всяка от които съдържа твърда, подобна на кост структура, наречена отолит и е обградена от приличащи на влакънца сензорни клетки.


Когато звуковите вълни от разместващи се частици преминават през рибата, те предизвикват вибрация на отолита с честота, различна от останалата част от тялото. Това предизвиква разместване на сензорните клетки, които на свой ред изпращат информация в мозъка.
Понеже звуковите вълни от разместващи се частици не могат да изминат големи разстояния, много риби са развили допълнителни механизми за долавяне на вълните от налягане. Рибите от разред Ostariophysi (ципринидите и сомовете) използват за тази цел плавателния си мехур, тъй като при преминаването на вълни от налягане през него той променя формата си. Плавателният им мехур е свързан с вътрешното ухо чрез поредица от кости, наречени веберови костици. Те превръщат движенията на газовия мехур във вибрация на костите, като по този начин позволяват улавянето на тези вибрации от вътрешното ухо. Поради това слухът на ципринидите и сомовете е сред най-острите измежду всички риби.
Акулите са в състояние да долавя звуци с ниска честота – 10 Hz при тях в сравнение с 30 – 3 000 Hz при повечето риби. Звукът с ниска честота изминава по-големи разстояния и това позволява на акулите бързо да се придвижат до потенциалната жертва.

 

5. Странична линия
 

Използва се за откриване на жертви на близко разстояние. Състои се от канал, преминаващ отстрани по рибата, който има редица от малки дупчици, видим при повечето риби. Обикновено линята е една, но при някои риби (напр. някои цихлидии) е разделен на две. Отделно от страничната линия някои риби имат подобни на нея сензорни ямички около главата и в други зони от тялото.
Каналът на страничната линия е пълен с вода, а по вътрешната му повърхност минават цяла редица нишкоподобни сензорни клетки. Когато водата в близост до рибата се раздвижи, това движение преминава през дупчиците, влиза в канала и предизвиква раздвижване на сензорните клетки. По този начин рибата може да усети наличието на обект и посоката, в която се намира той.
По този начин се откриват не само движещи се обекти. Докато рибата се движи напред, тя създава поток от вода. Всеки обект на пътя им нарушава този поток и подсказва на рибата, че там има нещо, така че те да могат да избягват препятствия и да откриват плячката си при лоша видимост.
Слепите пещерни тетри са много добри в това и когато попаднат в нова обстановка, много бързо си създават карта, базирана на информацията от страничната им линия. Всъщност тези риби се движат дори по-бързо от много други риби – по-високата скорост увеличава скоростта на потока покрай тялото, което ги прави по-чувствителни към всяка промяна. (Рийбс, 2001).

 

6. Осезание
 

Осезанието е много важно за долавяне на текстурата на храната и за взимане на решение дали тя да бъде изядена. Ако храната е много твърда, тя може да бъде отказана или да бъде подложена на допълнителна обработка (изплюване и ново налапване например). Изследвания при аквариумни риби са доказали, че те предпочитат по-мека храна.

 

7. Долавяне на електрически импулси

Отделно от добре известната способност на някои риби (електрическите змиорки и сомове) да използват електричество, за да зашеметяват жертвите си, много риби притежават електрорецептори, които им позволяват да долавят електрическите полета на жертвите им.
Тези риби имат органи, наречени Ампули на Лоренцини – ямички, снабдени с електрорецепторни клетки, които са свързани с канал, пълен с електропроводящ гел.
Акулите например са в състояние да доловят 0,01 микроволта на сантиметър – достатъчно, за да открият жива писия, заровена под 15 сантиметра пясък!


Използвана литература
 

  1. Behavioural Ecology of Teleost Fishes (Godin, 1997)
  2. Environmental Biology of Fishes (Jobling, 1996)
  3. Fish Behaviour (Reebs, 2001)
  4. Food Intake in Fish (Houlihan, Boujard, Jobling, 2001)
  5. Taste Preferences in Fishes (Kasumyan & Doving, 2003)
  6. The Cichlid Fishes (Barlow, 2000)
  7. The Diversity of Fishes (Helfman, Collette, & Facey, 1997)
     

Статията е публикувана в изданието на Practical Fishkeeping magazine от февруари 2006.

Превод: Боян Калинов

 



Ако искате да добавите коментар към статията, натиснете тук. (работи с javascript)