Биолози от Вашингтонския университет откриха нова риба

22.09.2009 г.

Учени от Вашингтонския университет идентифицираха странна нова рифова риба, която е в състояние да издаде напред лицето си, да вижда право напред и да се придвижва по дъното с перки като с крака. Освен това рибата е покрита със странно изглеждащи ивици, поради което откривателите й я нарекли психиделика.

Автор: Санди Дъгтън,  научен репортер в „Сиатъл Таймс”.
 



Снимка: Дейвид Хол

 
Ихтиолозите казват, че психиделика издава напред лицето си, когато се почувства заплашена, а когато е спокойна, го прибира в доста по-нормални пропорции.
 
- Тази риба е толкова различна –  казва Тед Пийтч, член на екипа откриватели.
 
Има 320 известни вида риби-ангели от разред Lophiiformes и Тед Пийтч може да опише всяка една от тях чак до броя лъчи на гръбната й перка. Когато получил по електронната си поща горната снимка, направена в Индонезия, пулсът му буквално скочил.

- Почти превъртях – споделя ихтиологът.

С плоското си лице, вълнообразните си ивици и тюркоазените си очи, които се взират право напред, рибата изглежда като плод на нечие трескаво въображение. Тед Пийтч не бил виждал такава досега.
 
След цяла година лабораторни изледвания, ДНК анализи и пътувания по целия свят, той и колегите му се уверили, че става въпрос за нов вид и дали на тази 10-сантиметрова риба име, което да й пасне най-добре – психиделика.

Първите, които я зърнали, били водолази от малкия остров Амбон в източната част на индонезийския архипелаг. В началото на 2008-ма собствениците на „Малаку Дайвърс” дискретно разпространили снимки на рибата, за да разберат дали някой няма да успее да идентифицира непознатия вид. Снимките стигнали до Джак Рандъл, известен  ихтиолог в Музея „Бишъп” в Хонолулу.

- Беше толкова различна – спомня си Рандъл. Той предположил, че съществото на снимката може да принадлежи към семейство Antennariidae (риби-жаби), но не бил сигурен в това.

-  Казах си, че случаят е само за Тед Пийтч.

Въпреки че първоначално изучавал змиите, Пийтч се запали по рибите по време на първия си месец след дипломирането, когато успял да улови нов дълбоководен вид от сем. Pomacanthidae.

Рибите-жаби, за каквато Рандъл помислил новата риба, са плитководни риби от разред Lophiiformes (риби-ангели). Тези хищници са известни с месестия израстък на главите си, който им служи за примамка. Те често се срещат в кораловите рифове.

Никой не знае повече за рибите-ангели от Пийтч. Когато видял видеофилмиите и снимките, изпратени от индонезийските водолази, той разбрал, че рибата не само изглежда странно, а се и държи така.

Вместо да се влачи по дъното като повечето риби-жаби, тя се закрепвала в малки цепнатини между коралите. Всички риби-жаби имат гръдни перки, които им позволяват да пълзят по дъното.  Новият вид използвал гръдните си перки почти като ръце, за да се хваща за кораловите клонки, а после да се изстрелва напред. Понякога дори поглъщал вода, за да я изстреля навън под формата на реактивна струя.

- Придвижваше се по много особен, подскачащ начин – казва Пийтч.

Той разбрал, че трябва да действа бързо.

- Когато тръгне слух за вълнуващо откритие като това, всеки иска да е първият, който ще го публикува – разказва той – Надпреварата започна.

За щастие една от студентките на Пийтч, Рейчъл Арнолд, по това време била в Австралия на лов за друга риба-жаба. Пийтч й изпратил писмо, в което я молел да зареже всичко друго и да замине за остров Амбон.

Трябвали й три дни, за да достигне отдалечения залив, където била открита рибата. Когато пристигнала, Рейчъл Арнолд моментално се насочила към водата. Видяла две от странните риби още при първото си гмуркане, включително и женска, носеща множество яйца, закрепени за опашката й.

-  Много са срамежливи – казва Арнолд за тях - Освен това им липсва специфичната примамка, каквато имат повечето риби-ангели.

Тя и Пийтч по-късно заключили, че рибите от новия вид вероятно изстрелват наред лицето си, когато са заплашени, но могат да го прибират, като така придобиват по-нормален изглед.

Арнолд хванала едно от тези същества с размер на топка за тенис със собствените си ръце.

Наложило се да убие този екземляр и да го увие в напоен с алкохол парцал, за да го съхрани. По време на дългото пътуване до Сиатъл Арнолд държала рибата в кутийка, прибрана в ръчния й багаж.

Когато обаче Пийтч видял рибата, се оказало, че нещата съвсем не са толкова розови. Алкохолът бил разтворил естествените оранжев, син и жълт цвят на рибата. Отначало ученият помисли, че това е съвсем различна риба.

Микроскопското проучване разкрило, че ивици все пак има и това подсетило Пийтч за нещо.

Сред всички 7,2 милиона екземпляри в колекцията от риби на Вашингтонския университет имало две бледи рибки от Бали, които Пийтч бил получил още през 1992. Хората, видели тези риби живи, разказвали за цветовете им, но Пийтч не видял в тях нищо особено и ги идентифицирал като екземпляри от друг вид.  

Сега, 18 години по-късно, той ги извадил отново и установил, че разполага не с един, а с цели три екземпляра от вида, известен сега като Histiophryne psychedelica.

ДНК анализът, проведен от Арнолд, както и подробното описание на анатомията на рибата, направено от Пийтч, потвърдили откритието. Публикували работата си в списание „Копая”.

Една от любопитните възможности е, че рибата е развила психиделичната си способност да насочва и двете си очи напред, за да получи по този начин бинокулярно зрение, каквото имат хората. С очи от двете страни на главата си другите риби получават от всяко око образи, които не се припокриват.

За съжаление бъдещите проучвания могат да се окажат невъзможни. Също толкова мистериозно, колкото се е появила миналата година край остров Амбон, сега психиделика е изчезнала. Според Пийтч е възможно тя да живее в по-дълбоки води.

-  Не знаем защо не сме я виждали досега, не знаем и къде изчезна.