|
|
Китове плуват през половината планета, създават хибриди със сродни видове

Въпреки че живеят точно в противоположни зони на планетата, нещо привлича два вида китове минке и, както учените установиха, резултат от съжителството им е поне един хибриден потомък, съобщава статия в "Нешънъл джиографик". Кръстоската между антарктически минке и полярен минке бе идентифицирана след ДНК анализ на китове, уловени от норвежки китоловци.
Нормално миграциите на двата вида китове протичат така, че те продължават да са разделени от много мили океан. Както северните, така и южните китове навлизат в топлите води, дори и в близост до екватора, за да прекарат там тежката зима, сковала обикновените им обиталища. Те, обаче, никога не би трябвало да се засичат, защото мигрират в съвсем различно време на годината. Срещата, обаче, е факт.
Генетикът Кевин Глоувър остана изненадан от резултата от ДНК-изследване на уловен в Антарктика от норвежците кит, който имал генетичните следи от кръстосване с арктически минке, който трябва да е бил майката. След това негов колега му разказали и за наблюдаван още през 1996 година странен на вид кит, който нямал някои характерни белези на арктически минке, като например белите петна по гръдните плавници. Глоувър изследвал образци от кита от 1996, запазени в специално създадения от Норвегия генен регистър на китовете (за анализ на лова и удостоверяване на легалния източник на китовите продукти) и останал още по-учуден - това бил чист антрактически кит, който не би трябвало да го има в Северното полукълбо. По онова време на образците на бело обърнато достатъчно внимание, защото тогава ДНК-архивите едва правели първите си крачки.
Резултатите са доказателство, че антарктическите китове минке могат да мигрират почти от полюс до полюс и да достигнат до водите на своите арктически роднини, както и ефективно да се чифтосват с тях.
Засега учените се въздържат да отсъдят дали хибридният кит наистина поставя началото на нов вид или е инцидентно явление.
Има и една приемлива теория за дългите миграции. Според японски учени между 80-те и 90-те години се наблюдава спад в броя на арктическите минке. по същото време е регистрирано намаляване на количеството дребни ракообразни, които представляват важен фактор в хранителната антарктическа верига. това съвпада и с изследвания, показващи намаляване на мастния слой, натрупван от китовете. Това явление не достига степен, в която животните да са недохранени, но е индикация за намаляването на хранителнитет им ресурси.
Вероятно в резултат на по-малкото храна някои от арктическите китове минке са започнали да предприемат дълги разузнавателни пътешествия, за да търсят нови източници на препитание.
|